– Как реши да станеш лекар и да се занимаваш с пластична хирургия?
– Баща ми е рентгенолог, а майка ми – педиатър. Израснал съм в болницата. Сутрин на училище и след него веднага в болницата, защото нямаше кой да ме гледа, докато родиителите ми работеха. Прибирахме се заедно като свършат. Виждал съм какво ли не и никога не съм си представял, че ще мога да се занимавам с нещо друго.
– Било ти е заложено, един вид?
– Да, може и така да се каже. Дори съм усещал някакъв макар и минимален отпор от родителите да не се занимавам с медицина. Може би, защото в България тази професия е малко криворазбрана.
– Защо?
– Знаеш ли, мисля, че има няколко професии, които трябва да са много добре платени и стълбове на едно общество – съдиите, учителите и лекарите. Учителите, които участват в изграждането на характера на децата, лекарите, които, колкото и високопарно да звучи, могат да ти помогнат в критичен момент, и съдиите, които се грижат за спазването на законите в обществото. Тези професии трябва да са най-високо уважавани, но не са.
– Добре, а защо точно пластична хирургия?
– Доброволствах през цялото време на моето следване. Само вмятам, че българското медицинско образование ти дава изключително добра теоретична подготовка. Неслучайно затова българските лекари са толкова търсени в чужбина.
– Това мит ли е?
– Не, въобще не. Много колеги и познати заминаха, станаха доценти, професори, изключително уважавани като специалисти.
– Добре, защо тогава се получава така, че там са толкова уважавани, а тук за лекарската професия и лекарите има едно, така, негативно мнение?
– Много са причините, но може би основната е, че тук лекарите освен да практикуват професията си трябва и да се борят с много други неща. Когато учиш медицина и си избрал такава професия, имаш определени очаквания и сблъскването с реалността в България те разминава много с тях, на човек му е много по-трудно. Има и още нещо важно, че заради призванието на лекарите се очаква да са винаги перфектни и всеки негативен случай се набива много повече, отколкото при други професии. В моя случай аз съм видял реалността още от много малък и съм бил наясно какво ме очаква.
– Хайде за трети път да се върнем на въпроса за пластичната хирургия, ок?
– Всъщност първо взех решение, че няма как да работя кардиохирургия, предимно заради личния живот. Не виждах как ще мога да обръщам нужното внимание на семейството си и същевременно да отделям толкова време в работата, за да се чувствам щастлив. За мен семейството е на първо място. От първи курс съм по хирургични зали, доброволствал съм коремна хирургия, две години кардиохирургия, докато накрая взех решение, че с пластичната хирургия ще имам време хем да помагам на хората, хем да съм и със семейството. Точно тогава имаше две обявени места за пластична хирургия и в продължение на година учих, подготвях се, ходих да гледам как се работи и така нататък. Жена ми, с която работим заедно в нашата клиника, също ме подтикна и подкрепи. Винаги ми е била теглич, ако мога така да се изразя, бутала ме е и ме е амбицирала. Не бях много убеден, че ще се получат нещата, защото в България пластична хирургия някак не ми звучеше. Но се скъсах от учене, явих се на изпита, изкарах най-високата оценка и почнах да специализирам.
– Секунда само, шест години си учил медицина, а колко си специализирал?
– Пет. След като си взех изпитите за лекар се явих на изпит за специалност. Имаше две места, в които можеше да специализираш – Пирогов и Александровска. Започнах в клиниката за пластична и реконструктивна хирургия на последната. Цялото наименование на специалността ми е пластично-възстановителна и естетична хирургия. За мен мястото, където може да научиш пластична хирургия е именно Александровска и то не защото съм я завършил.
– А защо тогава?
– Как да кажа, нямал съм празен момент там. Ако някой държи да те обучава, той ще те държи стриктно и изкъсо. На втората година реших да кандидатствам за докторантура, моята беше контуриране на тялото при затлъстяване и масивно отслабване, спечелих мястото. Това е един вид тясната ми специалност. Четвъртата година имах възможност да специализирам една година в Лондон и да се уча от едни от най-добрите пластични хирурзи не само в Англия, но и в целия свят – Берт Танер и Майкъл Кадиер. Каквото можах, откраднах като занаят ( смее се). Хората са изключително отзивчиви, ако искаш да се научиш на нещо, стига да знаят, че няма да останеш там и да им бъдеш конкуренция. Сигурно ще ме питаш защо не останах и отговорът е отново семейството и близките. Прибрах се, взех си изпита по специалността. Жена ми завърши дерматология и решихме, че освен възможността, която ни дава държавата да помагаме предимно на хора със здравословни проблеми, можем да насочим усилия и към естетическата част.
– Много хора възприемат пластичната хирургия само в тази нейна светлина?
– Да. Ще се върна пак на това защо точно пластична хирургия. Няма друга такава специалност в хирургията, която ти позволява да лекуваш два вида пациенти. Едните са хора с действителен здравословен проблем, на които можеш да помогнеш – такива с травми, дефекти, изгаряния, реконструкция на гърда, изобщо всички реконструктивни зони. Там има и микрохирургия, трансферираш тъкани от дистанция и т.н. В същото време има и чисто естетически аспект, в който можеш да помогнеш на хората да се чувстват добре и красиви.
– И така решихте да отворите собстена клиника?
– Да, от четири месеца, преди това работехме в партньорство. Въпреки че имахме прекрасни отношения с партньорите си, подадоха ни ръка да започнем в началото, и досега сме много близки приятели, но събрахме смелост за наше си място. Идва един момент след натрупване на определен опит, в който искаш да вземаш тотално сам решения и да зависиш само от себе си.
– Какво означава да си добър лекар?
– Да натрупаш достатъчно знания и опит, че да можеш да се справиш с всяка ситуация. Да съм сигурен, че ако има някакво усложнение, мога да се справя с него. Ако не можеш и успокояваш пациента, че всичко е наред и той трябва да отиде при друг лекар, за да си реши проблема, значи не си добър.
– А как да се ориентираме кой е добър в пластичната хирургия? Навлиза доста агресивно в живота, модерна е, все повече хора търсят корекции и т.н.
– В България има асоциация на пластичните хирурзи. Всяка година имаме четири срещи, на които обменяме опит, запознаваме се с новостите, водят се семинари, изнасяме лекции за нетипични и сложни случаи, с които сме се сблъскали, говорим за грешките си и как сме ги решили. Най-лесният начин е да потърсиш името на даден лекар в интернет и да видиш какъв доктор е – стоматолог ли е, педиатър ли е, пластичен хирург ли е. Защото примерно стоматолог няма право да слага филъри. Другият фактор е цената. Ако е прекалено ниска спрямо останалите, значи нещо не е наред. Зад цената стоят знания, опит, база, материали и професионализъм. Хората трябва да търсят сертифицирани специалисти, които имат определен и лесен за проверка опит в дейността. Когато човек реши да се подлага на пластична интервенция, не бива да подхожда все едно си купува хляб или козметика.
– Интересно е, има ли творчество в работата на един пластичен хирург и в какво се изразява?
– Творчеството се изразява в метода и техниките, които ще използваш. Пластичната хирургия разполага с изобилие от техники, за които постоянно трябва да се информираш, да разучаваш, иновациите в тази сфера са буквално ежедневни. Спреш ли да ги следиш и да ги усвояваш, си загинал като пластичен хирург.
– Кое е актуално сега?
– Специално, в контурирането на тялото и лицето, хора все повече търсят неинвазивна интервенция. Все повече хората не искат да се оперират, да имат белези, дълъг възстановителен период. Тук вече е моята роля като хирург, предлагащ хирургичен и нехирургичен метод да обясня на пациента какво ще е с операция, какво ще е с bodytite, facetite или някой друг метод, за да стигнем до най-правилното и резултатно решение.
– Имал ли си фрапиращи случаи в досегашната си практика?
– Единствено при нас в България се прилага най-модерната процедура за присаждане на коса и сме специалисти в този вид операции. Имал съм няколко случая на тинейджъри с перфектна коса, които нямат 18 и идват с родителите си, смятайки, че оплешивяват.
– Най-предизвикателният случай?
– Всеки първи, колкото и добре да си подготвен теоретично, винаги има притеснение.
– А най-трудният?
– Когато е свързан с близък. Сега се сещам за първия ми случай на жена след масектомия (премахване на гърдата поради злокачествено образование). Това са пациенти, които разбираемо са силно емоционално обременени от тази изключително сериозна травма, а ти имаш възможност да им върнеш нормалния живот и да си върнат самочувствието.
– Как се справяш с желанието да се прекалява с пластични операции при пациентите?
– От практиката съм научил, че естетични пластични операции трябва да се правят само когато смяташ, че има резон да ги правиш.
– Не е ли малко като с татуировките, почваш с една и няма спиране?
– Еми затова трябва да си качествен лекар и да можеш да кажеш на пациента кога да спре, а не да продължиш да му ги правиш заради парите. Пациентите са своебразни визитки на твоята работа. А, и аз самият го виждам. Ако някой лекар може да живее с това, да му дава мир и спокойствие, да продължава. Ние със съпругата ми се гордеем с това, че имаме индивидуален подход към пациентите, който е издържан с естетичните норми.
– А не нормите на пациентите?
– Не. Имали сме пациенти, които искат нещо, а ние смятаме, че не е резонно да изглежда по такъв начин. Ако не можем да ги убедим, просто не го правим.
– Влияят ли така популярните и използвани филтри в социалните мрежи?
– Абсолютно да, как да не влияе. Идва пациент със снимка и казва Искам такъв нос, Искам такива гърди. Тук идва отговорността на лекаря да обясни на пациента, че той има такава и такава анатомична база, това може, това не може и така. Има неща, които на 100% не могат да се направят. Ако се довери на някой друг, че може, това вече не е моя отговорност. За мен е важно да съм честен и да дам пълната информация и възможности.
– Хората идват с нагласа, че няма невъзможни неща?
– Да, точно, но не е така.
– Можем ли да го причислим към митовете за пластичната хирургия? Има ли въобще такива?
– Това е един от тях. Друг от широкоразпространените е свързан с увеличаване на бюста и съществуването на перманентни импланти – такива каквито слагаш и не ги пипаш повече. Всички импланти са такива. Имплантите се сменят, ако има дадено изменение в самия пациент. Примерно, слагаш имплант на 30-годишна жена с определена кожа, подкожна мастна тъкан, жлеза, поддържащ апарат и мускул, които с времето се променят. След 10 години положението е друго, може да е родила два пъти – нейните гърди са се променили. Това може да наложи промяна на имплант, но не винаги е задължително – можеш да използваш същия имплант, но да се направи корекция на самите гърди. Друг мит е, че липосукцията е метод за отслабване. Тя е единствено метод за контуриране на тялото. Хората трябва да са наясно, че тя не решава други проблеми.
– Да завършим с най-важното за твоята професия.
– Пластичната хирургия не е просто това, което се вижда по филмите – идва пациент, рисуват го, ляга на операционната маса и готово. Това е крайният етап. Всяка реконструктивна и естетическа операция е предхождана от много подготовка, изследвания и опит – човек трябва да подхожда отговорно към собственото си здраве.