В последния месец на годината правим деликатна равносметка за гледните точки и човешкия подход в лекарската професия.
Интереса ни провокират някои от ясно отличилите се тенденции в областта на естетиката. И за тях разговаряме с д-р Евгени Шарков и д-р Ирина Шаркова от V Derm – клиника за пластична хирургия, естетична дерматология и трансплантация на коса.
ПЪТЯТ НА ТЕНДЕНЦИИТЕ
Не познавам човек, който да не се вълнува от новите технологии, формули, подходи и открития в сферата, в която се развива. Факт е, че в естетичната медицина те не са малко, което ни прави по-скоро късметлии. По темата за тенденциите д-р Евгени Шарков е с ясна позиция: „Хората са все по-малко склонни да се подлагат на оперативни интервенции и търсят все по-малко инвазивни процедури. Повечето корекции, които в естетичната медицина бяха свързани с оперативна намеса – горни клепачи, повдигане на веждите, фейслифт с отстраняване на двойната брадичка, стандартни липосукции – днес има възможност да бъдат извършени без разрез, без обща упойка, без престой в болница, с минимална смяна на превръзки и т. н. Във V Derm предлагаме всички тези алтернативи, което облагодетелства нашите пациенти.“ Казано от специалист по пластично-възстановителна и естетична хирургия, звучи неоспоримо. Докторантурата на д-р Шарков на тема „Контуриране на тяло при затлъстяване след масивно отслабване“ ни дава основание да се впечатляваме от напредъка на естетичната медицина. „Само преди година-две при такъв тип пациенти 100% от интервенциите бяха оперативни. Сега тенденцията е 50 на 50 и аз имам шанс да им предлагам други решения. Неоперативно контуриране на лице и тяло са новите тенденции. А с процедурите FaceTite и BodyTite днес можем да постигнем това, което преди беше немислимо без разрези и дълго възстановяване. След тези процедури пациентите стават и си тръгват.“Разговорът поема в посока, в която единодушното мнение бе, че тенденциите може да бъдат и притеснителни за тези, които не си дават сметка, че промените са възможни до степен, която позволяват индивидуалните особености. Д-р Ирина Шаркова, нежната половина на V Derm, улавя женското ми любопитство, продиктувано от суетата, и го задоволява: „В нашите географски ширини особеностите на лицевата костна структура са такива, че долната част на лицето „изостава“ за сметка на скули и чело. По отношение на хармонията и балансирането на профила това изисква корекция. Всъщност това е балансирането на лицето. Защото е прието, че красивото лице отговаря на определени пропорции. Но можем да го променим без никаква намеса на скалпел, без болка и престой в болнично заведение. Тук благодарим на хиалуроновите филъри – с тяхна помощ оформяме носа, променяме ъглите на лицето, променяме пропорциите му. Постигаме обаче само това, което позволява индивидуалната структура на всеки човек.“ Жените и мъжете днес са по-смели и знаят какво искат. А това ги превърна в по-информирани, по-изискващи и селективни в избора си на процедура и на специалист.
„МОДНИТЕ“ ЗОНИ
Тенденциите са факт, но ако все пак използваме терминологията на продажбите, всеки пазар има своето търсене. Тази логика подсказва, че съществуват определени „модни“ зони, които се превръщат в обект на вайръл маркетинга. Откроихме две категорични сред тях. Jolie line е една такава, или с други думи модната зона е долната трета на лицето. Д-р Шаркова споделя, че я наричаме Джоли, „защото целта на жените е да постигнат максимално близък профил до този на Анджелина Джоли. Корекцията на профила е търсена и от мъже, които пък съответно желаят да изглеждат по-мъжествено.“ Миомодулация е начин да се коригира асиметрията в лицето с филър. Филърите могат постепенно да изместват ботулиновия токсин в някои зони. Според д-р Шаркова тук професионализмът е критично важен: „Основната задача е преценката на лекаря за нивото, в което инжектира филъра, и как това ще се отрази на мускулните групи. Коригирането на лицето отдавна не означава ботокс, скалпел… Или пък само корекция на устни. Сега зоните, в които работим, са други“.
ПОДХОДЪТ КАТО ЧАСТ ХАРАКТЕРА
Досега не съм разговаряла с лекар, който да не стои зад позицията, че пациентът е преди всичко. И все пак само една среща с някои ни убеждава, че техният подход и отношение надминава лекарската грижа, излиза извън рамките на кабинета и няма работно време. Съвсем естествено в този смисъл ми прозвуча казаното от д-р Шарков: „За нас е важна не само подготовката преди процедура, но и времето след нея. Аз лично предпочитам да задържам пациентите си след процедура повече от обичайното, за да направя наблюденията си върху тях, и едва тогава да напуснат клиниката. Пациентът ми не е такъв, само докато е тук, а докато реша проблема му. След като напусне клиниката, аз продължавам да се грижа за него и да го наблюдавам.“ Далеч сме от мисълта за пазарния подход, но понякога съвсем подходящ е изразът „пациенти на конвейер“. Познавате усещането (а може да сте късметлии), когато сте поредният бърз случай, за който времето е ограничено и не успявате дори да зададете най-важните въпроси, а какво остава да си поговорите приятелски с лекаря. В защита можем да кажем, че се случва на всеки лекар. Но д-р Шарков не е доволен, когато се случи на него, и затова се старае да избягва подобни рискове, като контролира графика си. „Предпочитам пациентите ми да не остават с усещането, че ги лишавам от заслуженото внимание. Аз самият изпитвам дискомфорт в тези ситуации. Но графикът е променлив и много зависи от самите тях.“
И тук се връщаме към нововъведенията и техния живот под форма на тенденции – друга важна част от тях е професионализмът на човека зад машината. Интервенциите вече са миниинвазивни, със значително намален възстановителен период и с трайност, равняваща се на тази след корекция с оперативна намеса. Но правилната оценка на състоянието и на ефекта след процедурата са основни за удовлетвореността на двете страни – лекар и пациент: „Когато правя консултация на пациент, предпочитам да го загубя, бидейки искрен с него, отколкото да го спечеля с нещо, което той иска да чуе, но и двамата няма да сме доволни от резултата. Обяснявам на пациента какво бихме могли да постигнем по единия и по другия начин (оперативен и неоперативен), какви са предимствата и недостатъците и на едното, и на другото. Решението го взимаме заедно!“
ЕНЕРГИЯТА ОТ ВДЪХНОВЕНИЕТО
Понякога нямаме нужда от обяснение, когато удоволствието от работата е видимо. И все пак попитах д-р Шаркови как така всеки път виждам искрицата в очите им и желанието да са сякаш постоянно на работа. „Важното за нас е пациентът да е спокоен, че каквото и да стане, лекарят е винаги там за него и ще му помогне,“ бе отговорът на д-р Ирина Шаркова. Съпругът й, от друга страна, не ме изненада, а затвърди впечатлението ми: „Чувствам се добър в това, което правя, и ми доставя удоволствие. Това е като наркотик – обичам всеки път да съм все по-добър. Признавам, че перфекционизмът понякога ми пречи. Когато правя трансплантация на коса, винаги се водя от перфекционизма си. Но от друга страна, съм се научил да го контролирам и намирам баланса.“
Естетиката е здраве, не само красота. Ако един човек държи на себе си, трябва да прави най-добрия избор за грижата си. Недопустимо е да се разчита на модата и на информацията от непроверени източници, когато избира пътя към красотата. Това налага естетичните процедури, много удобна и качествена алтернатива на опертивните, да бъдат извършвани от специалист. Когато попаднете на специалист, който открива вдъхновение и щастие в работата си и се грижи за пациентите си и извън кабинета, не го сменяйте!